В историята на вековете бижутата са придобили морално-ценностна и качествено-количествена стойност. Повечето култури имат практиката да пазят големи количества богатства, съхранявани под формата на бижута. Характерно също така е даването на сватбени зестри под формата на бижута или монети. Бижутата са използвани и като разменна валута или търговски стоки.

Освен богатство и заможност, бижутата имат и много други функции. Както вече споменахме, могат да бъдат символ на членство в група, като например християнското разпятие и еврейската звезда на Давид, или западната практика женените хора да носят брачна халка.

Едва в края на 19-ти век, с работата на майстори като Петер Карл Фаберже и Рене Лалик изкуството да се създават бижутерийни шедьоври надделява пред функционалността и богатството. Тази тенденция продължава и днес.

В началото бижутата са изработвани от полиран камък или миди. Първите достигнали до нас украшения са от епохата на палеолита. В пещера в Мароко са открити мъниста от черупките на морските охлюви, които датират от около 110 000 години пр.н.е. В Кения са открити продупчени мъниста, направени от черупката на щраусови яйца, които са на 40 000 години. 

Съществено изменение настъпва през халколита, когато започват да се обработват металите. Огърлиците, медальоните, пръстените, наушниците, коланните токи, обковите са изработвани от мед, бронз, злато и сребро, като едновременно с това се усъвършенства обработката на най-различни скъпоценни камъни. От този период в България най-старите известни накити са от Варненския халколитен некропол, датиращи от 4400-4100 г. пр.н.е. Те са изработени от ковано злато и включват диадема, обици, огърлица, нагръдник, гривни и токи за колан. Смята се, че находките от „Варненското злато“ са най-старото технологично обработено злато в Европа и света.

Древните египтяни предпочитат лукса, уникалността и употребата на злато пред други метали. Бижутерията в Египет символизира сила, обществен статус, връзка с божественото на притежателя им и религиозна власт в общността, затова е характерна за богатите египтяни.

Характерно за Средновековието е използването на апликации от скъпоценни камъни. Закопчалки, амулети и пръстени с печат са най-често срещаните бижута. По времето на царуването на император Юстиниан I излиза закон, в който се посочва, че сапфирите, изумрудите и перлите са за употреба само от императора. На всеки се дава обаче правото да носи златен пръстен.